Комисията по външни работи на ЕП обсъди важни въпроси от европейския дневен ред ПДФ Печат Е-поща
Написано от Administrator   
Петък, 23 Януари 2009 17:05

В периода 19-22 януари 2009 г. в Брюксел се проведоха редовни заседания на Комисията по външна политика на Европейския парламент. В рамките на дебатите бяха обсъдени множество въпроси, сред които от ключово значение за България са докладите, свързани с интеграцията в ЕС и напредъка на страните от балканския регион.

Обсъждането на членството на Хърватия в ЕС се проведе на 21 януари 2009 г. Заместник-председателят на Групата на европейските социалисти в ЕП Ханес Свобода представи своята проекторезолюция за напредъка на бившата югославска република.
В доклада се отбелязват усилията, които Хърватия е положила през последната година за напредъка на законодателната реформа, условие за присъединяването й към ЕС. Набляга се и на предприетите от страната мерки за борба с организираната престъпност и корупцията, както и на това, че тези усилия трябва да бъдат съчетани и с активна дейност от страна на съдебната система и полицията. Обърнато е особено внимание и на толерантността между различните общности и върху правата на малцинствата, както и на завръщането на бежанците в държавата и възможностите за тях.
По този текст предложения за изменения от членовете на Комисията по външна политика бяха приемани до 16 декември 2008 г. Поправките изясняват мерките, които трябва да предприеме Хърватската република, като условие за интеграцията й в ЕС. Най-широк дебат сред евродепутатите предизвикаха въпросите за малцинствата и бежанците и тяхното интегриране според европейските критерии.
Докладът за напредъка на Хърватия през 2008 г. ще бъде гласуван на пленарното заседание на Европейския парламент през месец март 2009 г.
Дебатите за присъединяването на Македония към ЕС отдавна са част от дневния ред на заседанията на Комисията по външни отношения. Ерик Мейер – евродепутат от левицата – представи за обсъждане проекторезолюзията за напредъка на Македония на 19 януари 2009 г. В документа се приветства прогреса на Македония по отношение на изискванията за членство в ЕС, но е подчертано също така, че повече от 3 години, след като страната получава статут на кандидат за членство в ЕС, все още не са започнали преговорите за присъединяването й.
Особено внимание е обърнато на новите паспорти, които Македония въведе наскоро, които изпълняват европейските критерии. С новите документи за самоличност се намаляват и ограниченията за издаването на визи на македонските граждани за държавите-членки на ЕС.
Резолюцията подчертава необходимостта от преодоляване на различията между Гърция и Македония за името на Македония, което е условие за по-бързото й присъединяване към ЕС след Хърватия. Обръща се съществено внимание и на инфраструктурата на страната и по-конкретно на железопътния транспорт, който е недостатъчно развит.
Отбелязани са и редица други проблеми като религиозните различия и правния статут на църквите, корупцията, арестите на политически личности, разпространението на информацията, синдикатите, качеството и нивото на водите на пограничните езера Охридско, Дойранско и Преспанско, бежанците от Косово и т.н.
Промените и коментарите по документа, които бяха предлагани от другите членове на Комисията до 16 декември 2008 г., засягат предимно новите паспорти, опитите за бойкотиране в определени райони на страната на парламентарните избори през месец юни 2008 г., преговорите за членство в ЕС, преодоляването на различията с Гърция относно името на страната.
В дебатите участваха и българските евродепутати Евгени Кирилов (ПЕС), Николай Младенов (ЕНП-ЕД) и Димитър Стоянов (независим). Евгени Кирилов обърна сериозно внимание на конфликта с Гърция относно името, както и призовава за създаването на двустранни комисии по история и образование с България и Гърция. Той подчертава нуждата от правилно функционираща съдебна система, съобразяване с правата на човека и свобода на словото.
Николай Младенов обърна внимание предимно на отношенията на Македония със съседните й държави в няколко аспекта – добросъседски отношения, сътрудничество, религиозните различия на населението, инфраструктурата. Всички политически групи подкрепиха поправката, с която ЕП изразява безпокойство от липсата на напредък в борбата срещу използването на „езика на омразата” в образователната система на Македония, както и от водещи македонски медии срещу България. В същото време Евгени Кирилов обсъди със специалния представител на ЕС в Македония Ерван Фуере дали ЕК трябва да  предприеме мерки, за да се сложи край на тази тенденция. Посланик Фуере застъпи позицията, че този въпрос трябва да бъде решен по пътя на диалога и разбирателството. Предложенията на Димитър Стоянов касаят чисто етническите проблеми с гражданите на Македония с българско самосъзнание вътре в страната.
Резолюцията на Ерик Мейер бе приета от Комисията по външни отношения с 64 гласа “за”, 7 – “против” и 2 въздържали се. Тя ще бъде обсъдена на пленарно заседание на ЕП през месец март 2009 г.
Ден по-късно, на заседание на Комисията холандският евродепутат Йоост Лагендийк представи своята проекторезолюция относно ролята на ЕС в Косово.
Резолюцията приветства споразумението със сръбското правителство за разполагане на територията на Косово на мисията EULEX (мисията на ЕС в Косово), една от най-големите граждански мисии, която някога е провеждана под егидата на Европейската политика за сигурност и отбрана. Евродепутатите окуражават Сърбия да продължи да показва такова конструктивно отношение, което е в съгласие с желанието й за членство в ЕС.
В същото време резолюцията подчертава нуждата от мултиетнически полицейски сили във всички зони в Косово. Тя призовава косовските власти да подкрепят реинтеграцията на сръбските полицаи, които се завръщат в страната.
В проекторезолюцията се обръща внимание на още редица актуални за настоящата ситуация в Косово въпроси – съдебните дела, които са под международно наблюдение, въвеждане на програма за защита на свидетелите, приканва за съгласуваност в европейската политика по отношение Косово, обръща внимание на нуждата от децентрализирано управление, което ще е в полза на всички граждани, мира и диалога между различните етноси и завръщането на бежанците и тяхната интеграция в обществото, диалога между Сърбия и Косово, приватизацията, корупцията, икономическите реформи, енергийния недостиг в страната, гражданския контрол върху КСС (Косовски сили за сигурност).
По проекта за резолюция бяха приемани предложения за допълнения и изменения от останалите членове на Комисията до 16 декември 2008 г. Основните предложения касаят предимно разполагането на EULEX на територията на Косово, икономическите реформи и междуетническите различия.
Българските предложения за изменения идват само от социалисти – Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов в сътрудничество с Мария Елени Копа (Гърция), Александра Доболи (Унгария) и Емилио Менендез де Вале (Испания). Те касаят мисията на ЕС в Косово EULEX и нейния неутралитет, едностранното обявяване от страна на Косово на неговата независимост и нейното международно признаване, отношенията между Косово и Сърбия.
Резолюцията е приета от Комисията с 45 гласа “за”, 7 – “против” и 1 въздържал се. Тя ще бъде представена на пленарно заседание на Европейския парламент по време на сесията през месец февруари 2009 г.
 
Комисията по външни отношения на ЕП обсъди и кризата в Грузия. Дебатите в Брюксел се проведоха с участието на Пиер Морел, Специален представител на ЕС за Грузия, и Питър Семнеби, Специален представител за Южен Кавказ. Разговорите бяха предизвикани от факта, че през изминалата 2008 г. обстановката в районите на двата конфликта на територията на Грузия беше напрегната и нестабилна – първо в Абхазия, а след това и в Южна Осетия. Още през март 2008 г. в двете зони се наблюдава засилване на грузинското военно присъствие. След това светът стана свидетел на редица събития, които доведоха до създаването на взривоопасен климат в конфликтните зони.
На 7 срещу 8 август 2008 г. грузинската армия обсади столицата Цхинвали, подлагайки я на артилерийски и въздушен обстрел. ЕС призовава за стабилизиране на обстановката и решаване на конфликта по мирен начин. България предложи да стане домакин на експертна конференция, на която да се търсят трайни решения на замразените конфликти в Черноморския регион.
Чак месец по-късно, подписаният в Москва документ от руския президент Медведев и френския му колега Саркози слага началото на края на кризата. Споразумението предвижда разполагането на международни наблюдатели в районите, граничещи с Южна Осетия и Абхазия. По този начин ЕС се превръща в своеобразен гарант на принципа за неупотреба на сила. Основните задачи на мисията на ЕС в Грузия са координация на поетапното изтегляне на руските войски, мониторинг и анализ на ситуацията, намаляване на напрежението чрез взаимодействие и изграждане на доверие между тях.
През последните три месеца с посредничеството на ЕС, ООН и ОССЕ в Женева се провеждат международни разговори между Русия и Грузия, чиято основна цел е да се разгледат въпросите, свързани със завръщането на бежанците по домовете им и въпросите, свързани със сигурността и стабилността в региона. Макар и да не водят до приемането на конкретни мерки, тези дискусии дават възможност на двете страни да смекчават постепенно позициите си.
Фактът, че Русия не допуска наблюдателите на ЕС, както и че призна Абхазия и Южна Осетия на 26 август 2008 г., временно доведе до засилване позицията на Саакашвили, тъй като насочи общественото внимание и гняв директно към Москва. Въпреки относителната стабилност на Саакашвили и администрацията му, Грузия усеща остро негативите от войната, съпътствани от световната финансова криза, които подкопават грузинската икономика и водят до спад на чуждестранните инвестиции. Усложнената хуманитарна обстановка, социалното недоволство и влошените икономически условия се превърнаха в основа за много митинги и демонстрации и доведе до агресивни провокационни действия. Правителството бе изправено пред необходимостта от провеждане на реформи.
С цел да избегне поредната политическа криза и да неутрализира протестите на опозицията, президентът и премиерът направиха промени в кабинета – освободени са 4 министри, вкл. на външните работи и отбраната. Подписаното на 8 януари 2009 г. във Вашингтон Споразумение между Грузия и САЩ за стратегическо партньорство е друга важна стъпка към интеграция на страната в европейските структури и НАТО и за засилване на нейния авторитет в международната сцена.
 
По темите, касаещи отношенията на ЕС с трансатлантическите партньори, Комисията обсъди докладите за ролята на НАТО в европейската архитектура на сигурността, както и за Трансатлантическите отношения след президентските избори в САЩ.
Проектодокладът за отношенията между ЕС и САЩ разглежда трансатлантическото сътрудничество в светлината на новите възможности, които се откриват след избирането на Барак Обама за президент. Документът отразява надеждата на Европа да настъпи промяна в северноамериканската политика, най-вече във външнополитически аспект.
Повечето от предложенията за изменения на проектодоклада целят да подчертаят приоритети в отношенията между ЕС и САЩ, които и Европейските социалисти отбелязват като ключови теми в документи като Манифеста на ПЕС за изборите за ЕП през 2009 г.

Други важни теми, които членовете на Комисията обсъдиха, бяха годишния доклад за насоките на Общата външна политика и политика на сигурност, както и перспективите на Европейската политика за сигурност и отбрана.

Коментари (0)

Последна промяна ( Петък, 23 Януари 2009 18:35 )
 

Новини от ЦЕМИ


Център за европейски и международни изследвания организира проект „България в Европа и света”
Прочети още   
Беше връчена Стипендия "Европа" за 2009 г.
Прочети още

Абонамент за новини




Кой е Online

В момента има 2 посетителя в сайта